Преговорите в ООН за климата приключват с големи обещания. Страните изпълниха ли ги?

Когато договарянията за климата на Организация на обединените нации приключат в даден миг тази седмица в Дубай, евентуално ще бъдат дадени огромни обещания за това по какъв начин светът ще се бори с изменението на климата, породено от изгарянето на изкопаеми горива като нефт, газ и въглища.

Преговарящите разискват какъв брой бързо би трябвало да бъдат понижени изкопаемите горива и по какъв начин ще бъде заплатен главен преход към зелена сила, което покачва опцията за историческо съглашение.

Предишни срещи на високо ниво приключиха със основаването на фондове за подкрепяне на прекосяването на разрастващите се страни към зелени сили, обещания за понижаване на замърсяването и обещания да задържат най-уязвимите хора в центъра на политическите полемики.

Но дали страните удържаха на думата си?

Преди решенията, произлизащи от тазгодишните договаряния, ето взор върху пет огромни обещания от съвсем 30 години договаряния и какво се е случило по-късно.

НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ В КИОТО

Третата среща на върха за климата се организира в Киото, Япония, през 1997 година – една от най-топлите години, регистрирани през 20-ти век.

Известна като Протокола от Киото, съглашението изиска от 41 страни с високи излъчвания по света и от Европейския съюз да понижат своите излъчвания с малко повече от пет % спрямо равнищата от 1990 година Намаляването на излъчванията може да пристигна от доста места, от потреблението на зелени сили като вятърна и слънчева, които не създават излъчвания, до правене на неща, които създават, като транспортни средства със запалими мотори, да работят по-чисто.

Въпреки съглашението за понижаване излъчвания, едвам през 2005 година страните се съгласиха най-сетне да работят по Протокола от Киото. Съединените щати и Китай – двете страни с най-големи излъчвания както тогава, по този начин и в този момент – не подписаха съглашението.

По отношение на спазването на дадените обещания, Киото не беше сполучлив. Оттогава излъчванията са се нараснали фрапантно. По това време 1997 година беше най-горещата година в историята от прединдустриалната ера. 1998 година счупи този връх, както и повече от дузина години от този момент.

Но Киота към момента се счита за незабравим миг в битката против изменението на климата, тъй като за първи път толкоз доста страни признаха казуса и се ангажираха да действайте по него.

КЛИМАТИЧНИТЕ ПАРИ НА КОПЕНХАГЕН

По времето, когато конференцията през 2009 година в Дания пристигна, светът приключва най-топлото си десетилетие в историята – която от този момент е прекратена.

Срещата на върха се счита необятно за неуспех за безизходицата сред развитите и разрастващите се страни по отношение на намаляването на излъчванията и дали по-бедните народи могат да употребяват изкопаеми горива за напредък на своите стопански системи. И въпреки всичко видя едно огромно заричане: пари за страните да преминат към чиста сила.

Богатите страни дадоха обещание да насочват 100 милиарда щатски $ годишно към разрастващите се страни за зелени технологии до 2020 година Но те не доближиха 100 милиарда щатски $ до началото на 2020-те години, предизвиквайки рецензии както от разрастващите се страни, по този начин и от еколозите.

През 2022 година Организацията за икономическо съдействие и развиване сподели, че богатите страни може би най-сетне са достигнали и даже надхвърлили 100 милиарда щатски $ цел. Но Oxfam, група, фокусирана върху напъните за битка с бедността, сподели, че е евентуално 70 % от средствата да са били под формата на заеми, които в действителност са нараснали дълговата рецесия в разрастващите се страни.

И защото изменението на климата се утежнява, съгласно специалисти обещаните средства не са задоволителни. Изследване, оповестено от икономиста по климата Никълъс Стърн, откри, че разрастващите се страни евентуално се нуждаят от 2 трилиона щатски $ за дейности в региона на климата всяка година до 2030 година

ПАРИЖКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Не беше Едва през 2015 година световен пакт за битка с изменението на климата беше признат от близо 200 народи, който прикани света групово да понижи парниковите газове. Но те взеха решение, че то ще бъде необвързващо, тъй че страните, които не се преценяват, не могат да бъдат глобени.

Парижкото съглашение е необятно считано за най-голямото достижение на Организация на обединените нации в напъните за справяне с изменението на климата. Той беше контрактуван тъкмо преди осем години на 12 декември под овациите на пленума. Нациите се съгласиха да продължат стоплянето „ много под “ 2 градуса по Целзий (3,8 градуса по Фаренхайт) от прединдустриалните времена и в идеалния случай не по-високо от 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт).

Наследството на Париж продължава с задачата за ограничение на стоплянето до 1,5 градуса към момента е централна за климатичните полемики. Учените са съгласни, че прагът от 1,5 би трябвало да се поддържа, защото всяка десета от градуса стопляне води до още по-катастрофални последствия, под формата на рискови метеорологични феномени, за една към този момент гореща планета. Светът не е надхвърлил лимита, избран в Парижкото съглашение – затоплил се е с към 1,1 или 1,2 градуса по Целзий (2 до 2,2 градуса по Фаренхайт) от началото на 1800 година – само че сега е на път да реализира това, в случай че не бъдат направени фрапантни съкращения на излъчванията бързо.

ГЛАЗГОУ И ВЪГЛИЩА

Шест години след Париж световното стопляне доближи толкоз сериозна точка, че договарящите се стремяха да се ангажират още веднъж с задачата за ограничение стопляне до равнищата, контрактувани през 2015 година

Средните температури към този момент бяха с 1,1 градуса по Целзий (1,9 градуса по Фаренхайт) по-високи от прединдустриалното време.

Срещата на върха в Глазгоу беше отсрочена за 2021 година, защото светът излизаше от пандемията COVID-19. Той включваше всеобщи митинги, управлявани от активистката за климата Грета Тунберг, която оказа помощ за ръководенето на световно придвижване на юношески деятели, с цел да изисква повече дейности от водачите.

След различия в последния миг по отношение на езика на окончателния документ, страните се съгласиха да въглища „ последователно понижаване “, по-малко мощни от първичната концепция за „ последователно прекъсване “. Индия и Китай, две мощно подвластни от въглищата нововъзникващи стопански системи, настояха да разводнят езика.

Изгарянето на въглища е отговорно за повече излъчвания от всяко друго изкопаемо гориво, почти 40 % от световните излъчвания на въглероден диоксид. Изгарянето на петрол и газ също са съществени източници на излъчвания.

Досега страните не са съумели да изпълнят договорката от Глазгоу. Емисиите от въглища са се нараснали леко и огромните страни, употребяващи въглища, към момента не са почнали да се отдалечават от най-мръсните изкопаеми горива.

Индия е подобен образец. Той зависи от въглищата за повече от 70 % от производството на електрическа енергия и възнамерява доста разширение на мощностите за произвеждане на електрическа енергия, основани на въглища, през идващите 16 месеца.

ЗАГУБИ И ЩЕТИ В ШАРМ ЕЛ-ШЕЙХ

На миналогодишните договаряния за климата в египетския курортен град Шарм ел-Шейх страните за първи път се споразумяха да основат фонд за подкрепяне на по-бедните народи да се възстановят от въздействието на изменението на климата.

Няколко месеца след опустошителните наводнения в Пакистан, които убиха близо 2000 души и предизвикаха загуби от над 3,2 трилиона щатски $, делегатите на COP27 взеха решение да основат фонд за загуби и вреди, тъй че разрушени домове, наводнена земя и изгубени приходи от посеви, повредени от изменението на климата, ще бъдат обезщетени.

След различия по отношение на това по какъв начин би трябвало да наподобява фондът, фондът беше публично основан в първия ден от тазгодишните договаряния в Дубай. Над 700 милиона щатски $ към този момент са обещани. Ангажиментите – и сумите, които страните избират да поемат – са доброволни.

Експерти по климата споделят, че обещанията са единствено дребна част от нужните милиарди долари, защото водените от климата рискови климатични условия като циклони, повишаване на морето равнищата, наводненията и сушите се усилват с повишението на температурите.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Тази публикация е част от поредност, направена в границите на Програмата за публицистика на климата в Индия, съдействие сред Асошиейтед прес, Центъра за мир и сигурност Стенли и Press Trust of India.