Преговорите в ООН за климата приключват с големи обещания. Страните изпълниха ли ги?
Когато преговорите за климата на ООН приключат в даден момент тази седмица в Дубай, вероятно ще бъдат дадени големи обещания за това как светът ще се бори с изменението на климата, причинено от изгарянето на изкопаеми горива като петрол, газ и въглища.
Преговарящите обсъждат колко бързо трябва да бъдат намалени изкопаемите горива и как ще бъде платен основен преход към зелена енергия, което повишава възможността за историческо споразумение.
Предишни срещи на високо равнище завършиха със създаването на фондове за подпомагане на преминаването на развиващите се страни към зелени енергии, обещания за намаляване на замърсяването и обещания да задържат най-уязвимите хора в центъра на политическите дискусии.
Но дали страните удържаха на думата си ?
Преди решенията, произтичащи от тазгодишните преговори, ето поглед върху пет големи обещания от почти 30 години преговори и какво се е случило след това.
НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ В КИОТО
Третата среща на върха за климата се проведе в Киото, Япония, през 1997 г. – една от най-топлите години, регистрирани през 20-ти век.
Известна като Протокола от Киото , споразумението поиска от 41 страни с високи емисии по света и от Европейския съюз да намалят своите емисии с малко повече от пет процента в сравнение с нивата от 1990 г. Намаляването на емисиите може да дойде от много места, от използването на зелени енергии като вятърна и слънчева, които не произвеждат емисии, до правене на неща, които произвеждат, като превозни средства със запалими двигатели, да работят по-чисто.
Въпреки споразумението за намаляване емисии, едва през 2005 г. страните се съгласиха най-накрая да действат по Протокола от Киото. Съединените щати и Китай – двете страни с най-големи емисии както тогава, така и сега – не подписаха споразумението.
По отношение на спазването на дадените обещания, Киото не беше успешен. Оттогава емисиите са се увеличили драстично. По това време 1997 г. беше най-горещата година в историята от прединдустриалната епоха. 1998 г. счупи този рекорд, както и повече от дузина години оттогава.
Но Киота все още се смята за забележителен момент в борбата срещу изменението на климата, защото за първи път толкова много страни признаха проблема и се ангажираха да действайте по него.
КЛИМАТИЧНИТЕ ПАРИ НА КОПЕНХАГЕН
По времето, когато конференцията през 2009 г. в Дания дойде, светът завършва най-топлото си десетилетие в историята – която оттогава е прекъсната.
Срещата на върха се смята широко за провал за безизходицата между развитите и развиващите се страни относно намаляването на емисиите и дали по-бедните нации могат да използват изкопаеми горива за растеж на своите икономики. И все пак видя едно голямо обещание: пари за страните да преминат към чиста енергия.
Богатите страни обещаха да насочват 100 милиарда щатски долара годишно към развиващите се страни за зелени технологии до 2020 г. Но те не достигнаха 100 милиарда щатски долара до началото на 2020-те години, предизвиквайки критики както от развиващите се държави, така и от еколозите.
През 2022 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие каза, че богатите страни може би най-накрая са достигнали и дори надхвърлили 100 милиарда щатски долара цел. Но Oxfam, група, фокусирана върху усилията за борба с бедността, каза, че е вероятно 70 процента от средствата да са били под формата на заеми, които всъщност са увеличили дълговата криза в развиващите се страни.
И тъй като изменението на климата се влошава , според експерти обещаните средства не са достатъчни. Изследване, публикувано от икономиста по климата Никълъс Стърн, установи, че развиващите се страни вероятно се нуждаят от 2 трилиона щатски долара за действия в областта на климата всяка година до 2030 г.
ПАРИЖКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Не беше Едва през 2015 г. глобален пакт за борба с изменението на климата беше приет от близо 200 нации, който призова света колективно да намали парниковите газове. Но те решиха, че то ще бъде необвързващо, така че страните, които не се съобразяват, не могат да бъдат санкционирани.
Парижкото споразумение е широко смятано за най-голямото постижение на ООН в усилията за справяне с изменението на климата. Той беше договорен точно преди осем години на 12 декември под овациите на пленума. Нациите се съгласиха да продължат затоплянето „доста под“ 2 градуса по Целзий (3,8 градуса по Фаренхайт) от прединдустриалните времена и в идеалния случай не по-високо от 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт).
Наследството на Париж продължава с целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса все още е централна за климатичните дискусии. Учените са съгласни, че прагът от 1,5 трябва да се поддържа, тъй като всяка десета от градуса затопляне води до още по-катастрофални последици, под формата на екстремни метеорологични явления, за една вече гореща планета. Светът не е надхвърлил лимита, определен в Парижкото споразумение – затоплил се е с около 1,1 или 1,2 градуса по Целзий (2 до 2,2 градуса по Фаренхайт) от началото на 1800 г. – но в момента е на път да постигне това, освен ако не бъдат направени драстични съкращения на емисиите бързо.
ГЛАЗГОУ И ВЪГЛИЩА
Шест години след Париж глобалното затопляне достигна толкова критична точка, че преговарящите се стремяха да се ангажират отново с целта за ограничаване затопляне до нивата, договорени през 2015 г.
Средните температури вече бяха с 1,1 градуса по Целзий (1,9 градуса по Фаренхайт) по-високи от прединдустриалното време.
Срещата на върха в Глазгоу беше отложена за 2021 г., тъй като светът излизаше от пандемията COVID-19. Той включваше масови протести, оглавени от активистката за климата Грета Тунберг, която помогна за ръководенето на глобално движение на младежки активисти, за да изисква повече действия от лидерите.
След разногласия в последния момент относно езика на окончателния документ, страните се съгласиха да въглища „постепенно намаляване“, по-малко силни от първоначалната идея за „постепенно спиране“. Индия и Китай, две силно зависими от въглищата нововъзникващи икономики, настояха да разводнят езика.
Изгарянето на въглища е отговорно за повече емисии от всяко друго изкопаемо гориво, приблизително 40 процента от глобалните емисии на въглероден диоксид . Изгарянето на нефт и газ също са основни източници на емисии.
Досега страните не са успели да изпълнят сделката от Глазгоу. Емисиите от въглища са се увеличили леко и големите страни, използващи въглища, все още не са започнали да се отдалечават от най-мръсните изкопаеми горива.
Индия е такъв пример. Той зависи от въглищата за повече от 70 процента от производството на електроенергия и планира значително разширяване на мощностите за производство на електроенергия, базирани на въглища, през следващите 16 месеца.
ЗАГУБИ И ЩЕТИ В ШАРМ ЕЛ-ШЕЙХ
На миналогодишните преговори за климата в египетския курортен град Шарм ел-Шейх страните за първи път се споразумяха да създадат фонд за подпомагане на по-бедните нации да се възстановят от въздействието на изменението на климата.
Няколко месеца след опустошителните наводнения в Пакистан, които убиха близо 2000 души и причиниха загуби от над 3,2 трилиона щатски долара, делегатите на COP27 решиха да създадат фонд за загуби и щети, така че разрушени домове, наводнена земя и загубени доходи от посеви, увредени от изменението на климата, ще бъдат компенсирани.
След разногласия относно това как трябва да изглежда фондът, фондът беше официално създаден в първия ден от тазгодишните преговори в Дубай. Над 700 милиона щатски долара вече са обещани. Ангажиментите – и сумите, които страните избират да поемат – са доброволни.
Експерти по климата казват, че обещанията са само малка част от необходимите милиарди долари, тъй като водените от климата екстремни климатични условия като циклони, покачване на морето нивата, наводненията и сушите се увеличават с повишаването на температурите.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Тази статия е част от поредица, изготвена в рамките на Програмата за журналистика на климата в Индия, сътрудничество между Асошиейтед прес, Центъра за мир и сигурност Стенли и Press Trust of India.
